Кени: Професионалният актьор забрави детското в себе си
Интервю за предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " със собственикът и шеф на спектакъл " Хенд " Ивомир Игнатор - Кени за фестивала на пловдивските театрални школи “Гледай Ти " 2025, който стартира през днешния ден.
Г-н Игнатов, за трета поредна година се организира фестивала " Гледай Ти ". Как се роди концепцията?
Идеята се роди ненадейно. Търсихме.Едни сътрудници си приказваха, споделиха: " Нямаме зала “. И по този начин се запознахме. Решихме да забележим какъв брой школи има в града и се оказа, че има 15-16 школи. По тази причина взехме решение да ги съберем всички на един конгрес.
Първият път бяха 8 участниците, след това останаха 9 и в този момент са 11.
Предполагам, че идната година ще бъдат всички. Малко по-малко се събират, малко по-малко посмяват. Фестивалът се получава доста забавен, доста прекрасен. Всички са супер щастливи. Няма спортни темперамент, в смисъл, че няма награди. Миналата години пуснахме една премия за най-хубаво зрелище и се оказа, че конкурентните скица не работи в тези неща.
Дечицата се харесват – всички са на приблизителна тийнейджърска възраст – харесват се един и различен, гледат си представленията и са супер щастливи от този конгрес. Освен всичко, съумяваме да създадем по този начин, че те да се почувстват значими, да схванат какъв брой е належащо това, което вършат в школата. Най-хубавото е, че не се карат, ами доста се харесват. Станаха си другари и си вървят на представленията от любознание освен по време на фестивала, а и през цялата година. Това, което се случи, е, че с изключение на самият фестивал, в границите на фестивала в действителност, има и няколко уъркшопа. Аз в този момент ще ви изтъквам едни имена, които са доста значими и познати в театралните среди. Това са Димитър Маринов, който на 15 юни от 14.00 часа, има уъркшоп " Театралният артист в обектив “. Знаете кой е Димитър Маринов, няма смисъл да му върша реклама. Понеже напорът е огромен, този уъркшоп се цялостни единствено с авансово записване.
Така че в случай че някой демонстрира интерес, дано да се обади на телефоните на театъра. Има ги в Facebook, има ги в Инстаграм. Само да напише спектакъл " Хенд “ и към този момент ще му излезе и телефон. Другото нещо, което се случва, нещо доста значимо, това е показване на всички висши учебни заведения пред тези младежи, които имат опция, тези, които са решили да поемат пътя на артиста, да се срещат с образователните стратегии на всички висши образователни учебни заведения: НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов “. Нов Български университет, Пловдивския университет " Паисий Хилендарски “.
Всички представления се играят първите два дни, 7-и и 8-и, за вътрешно гледане, с цел да имат опция децата да ги видят между тях, и по-късно от 9 до 14 се играят от два представления дневно, тъй че всеки може на тия дати да предложения своите родители, своите другари да го видят. И естествено, доста е значимо да има свободна аудитория. Т.е. в случай че някои прояви любознание, аз подсигурявам, че заниманието е ужасно, тъй като резултатите на тия деца са невероятни, в действителност – с подобен хъс, с такава сила играят, и с такова схващане. Имат идея и това ги прави всемогъщи.
Години наред към този момент се занимавате с деца, имате и школа. Кажете ми какво огромният артист, към този момент пораснал артист не помни?
Забрави детското в себе си. Забравя се, демонстрира се някакъв прекален професионализъм и в професионализма изсъхва в тоя юношески огън, плам. Но не всички са по този начин, това са обособени хора. В смисъл сътрудниците гледат да се запазят с тази фикция и с този детски огън. Това е едно от сложните неща в нашата специалност. Има и такива, които пресъхват, стават идентични и сиви, само че има и такива, които цялостен живот пазят огъня си. Така че разликата е повече във възрастта. Единият е постигнал фантазиите си и му се постанова да рисува други, а пък тези в този момент горят в тези фантазии и това е значимо. Това ги прави доста могъщи, доста искащи и можещи. И това би трябвало да се употребява, тъй като този огън, тази сила биха могли да отидат в неверна посока. Това е плюсът на всяка една театрална школа или пък на всеки един състезателен клуб, това е, че вземат решение такива проблеми и отдръпва децата от нездравословните неща, от пороците на обществото. Така че има го и този огромен плюс.
Забравих да ви кажа, най-голямата изненада. На 15-и закриваме с концерт на Стефан Вълдобров. Той ни изслуша цялата дрънканица кой сме, какво вършим, по какъв начин го вършим и сподели " Идвам “. И по този начин, да, той ни е съученик от НАТФИЗ и се познаваме, другари сме. И по този начин, обадихме му се и взехме решение да създадем едно закриване с самоувереност.
По време на първите издания е имало премия за положително зрелище, която обаче е почнала да разединява децата.
Това е фестивал, на който са представяме, няма конкуренция, няма най-хубавото зрелище, няма награди. Даже сме решили в тази година да разведем 150 награди на всичките участници.
Когато човек гледа със злоба, споделя това е по-добро, това е по-лошо и гледа... Други са очите на завидливия. А когато се гледат като другари, виждат и плюсовете, освен минусите. Имаше подобен фестивал сходен, изработен в София, на конкурентна основа и нещата се провалиха със ужасно мощ апропо, тъй като там има доста повече школи от тук, само че те са в конкуренция, до момента в който ние желаеме да си оказваме помощ. Специално нашият спектакъл отдава залата си на всяка една школа, която няма зала и искам да направи подготовки или представления. И това е реалност. Имали сме най-малко 4 разнообразни школи, които се обръщали затова към нас, и в никакъв случай не сме отказвали. Всичко става гратис и без спогодба за пари и по този начин нататък. Някои си заплащат тока, други и това не заплащат. В смисъл, това е място отворено за всеки, който желае да направи нещо, всеки младеж, който желае да опита. Естествено, в случай че той е финансово стеснен, ние ще му помогнем.
Аз разгледаХ програмата и ние от години се познаваме с Вас, видях, че вашият наследник, Радо Игнатов, също ще бъде част от фестивала.
Да, той тъй като влезе в професионалния дублаж към този момент и прави, той е доста добър в правенето на гласове, в озвучаването. И затова ние го поканихме. " И син-син, то не се заплаща за тази работа, помагай, ще направиш един уъркшоп “. И той ще го направи много професионално, тъй като към този момент 4-5 години упражнява тази специалност и тази година беше определен за глас на Соник.
Така че да, това си е съществено достижение. И казахме: " Радо, идвай да водиш уъркшоп “. И той сподели: " Добре, пристигам “.
Когато синът ми кандидатства в Художествена академия, кандидатства във висше образователно заведение по изобразяване, тъй като с това се занимава, и по този начин това му е втората специалност. Той е доста добър на сцена – споделям го освен като татко, а и като режисьор.
Кръвта вода не става, господин Игнатов.
И противоположното е невероятно – водата кръв не става.
Театър " Хенд “ наскоро имаше огромно зрелище в " Борис Христов “. “Какво ще ни разкажете за това?
Това е последното ни зрелище " Шекспир x 5 “. Аз го одобрявам най-вече от всичко, което сме правили. Така че споделям напълно отговорно: това е най-хубавото, което сме правили. Шантаво е. Всички, които са гледали го харесват и споделят: " Да, това е най-хубавото, най-хубавото “. И взехме решение да създадем голямо зрелище. Огромно за нашите размери – нашата зала е 80 места, няма и толкоз, а пък в " Борис Христов “ са 530 доколкото се сещам. Решихме да създадем 530 билета по 15 лв. за 15 годишнината. Изсипа се целият град и най-хубавото беше, че имаше хора, които в никакъв случай не бяха гледали неща на " Хенд “, и в този момент за първи път, от 15 години насам, схващат що за спектакъл е това, що за жанр е това. Бяха очаровани. Аз не видях нищо един сърдит, никой не се обади, никой не е писал негативен коментар. Всички бяха прелестно изненадвани. Имаше даже разплакани – по този начин въздействало им е представлението, множеството излизат с намокри очи, а пък то си е смешно. Сигурно се реват от смях или пък от вярното нещо. Не знам.
Аз съм го гледала и мога да издам, че има доста прочувствен край.
Радвам се, че сте го гледали. Ако ви харесва, поканете хора, които вие харесвате. Ако не ви харесва, поканете някой, когато вие не харесвате, с цел да може и той да се прекара.
А какво е идната дата, когато ще изиграете представлението? Имате ли планувана такава?
Втората половина на юни. Да свърши фестивала и до края на юни мисля, че ще сложим една дата. Трябва да затворим с аплон, тъй като то идва края на сезона..
Всички фенове и фенове на театъра, ще влязат във вашия Facebook на Театър " Хенд “ и ще наблюдават програмата.
На 6 юни. Започваме на 6-и и свършваме на 15-и. Точно 10 дни. 10 дни младежи, отдадени на театъра.
Г-н Игнатов, за трета поредна година се организира фестивала " Гледай Ти ". Как се роди концепцията?
Идеята се роди ненадейно. Търсихме.Едни сътрудници си приказваха, споделиха: " Нямаме зала “. И по този начин се запознахме. Решихме да забележим какъв брой школи има в града и се оказа, че има 15-16 школи. По тази причина взехме решение да ги съберем всички на един конгрес.
Първият път бяха 8 участниците, след това останаха 9 и в този момент са 11.
Предполагам, че идната година ще бъдат всички. Малко по-малко се събират, малко по-малко посмяват. Фестивалът се получава доста забавен, доста прекрасен. Всички са супер щастливи. Няма спортни темперамент, в смисъл, че няма награди. Миналата години пуснахме една премия за най-хубаво зрелище и се оказа, че конкурентните скица не работи в тези неща.
Дечицата се харесват – всички са на приблизителна тийнейджърска възраст – харесват се един и различен, гледат си представленията и са супер щастливи от този конгрес. Освен всичко, съумяваме да създадем по този начин, че те да се почувстват значими, да схванат какъв брой е належащо това, което вършат в школата. Най-хубавото е, че не се карат, ами доста се харесват. Станаха си другари и си вървят на представленията от любознание освен по време на фестивала, а и през цялата година. Това, което се случи, е, че с изключение на самият фестивал, в границите на фестивала в действителност, има и няколко уъркшопа. Аз в този момент ще ви изтъквам едни имена, които са доста значими и познати в театралните среди. Това са Димитър Маринов, който на 15 юни от 14.00 часа, има уъркшоп " Театралният артист в обектив “. Знаете кой е Димитър Маринов, няма смисъл да му върша реклама. Понеже напорът е огромен, този уъркшоп се цялостни единствено с авансово записване.
Така че в случай че някой демонстрира интерес, дано да се обади на телефоните на театъра. Има ги в Facebook, има ги в Инстаграм. Само да напише спектакъл " Хенд “ и към този момент ще му излезе и телефон. Другото нещо, което се случва, нещо доста значимо, това е показване на всички висши учебни заведения пред тези младежи, които имат опция, тези, които са решили да поемат пътя на артиста, да се срещат с образователните стратегии на всички висши образователни учебни заведения: НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов “. Нов Български университет, Пловдивския университет " Паисий Хилендарски “.
Всички представления се играят първите два дни, 7-и и 8-и, за вътрешно гледане, с цел да имат опция децата да ги видят между тях, и по-късно от 9 до 14 се играят от два представления дневно, тъй че всеки може на тия дати да предложения своите родители, своите другари да го видят. И естествено, доста е значимо да има свободна аудитория. Т.е. в случай че някои прояви любознание, аз подсигурявам, че заниманието е ужасно, тъй като резултатите на тия деца са невероятни, в действителност – с подобен хъс, с такава сила играят, и с такова схващане. Имат идея и това ги прави всемогъщи.
Години наред към този момент се занимавате с деца, имате и школа. Кажете ми какво огромният артист, към този момент пораснал артист не помни?
Забрави детското в себе си. Забравя се, демонстрира се някакъв прекален професионализъм и в професионализма изсъхва в тоя юношески огън, плам. Но не всички са по този начин, това са обособени хора. В смисъл сътрудниците гледат да се запазят с тази фикция и с този детски огън. Това е едно от сложните неща в нашата специалност. Има и такива, които пресъхват, стават идентични и сиви, само че има и такива, които цялостен живот пазят огъня си. Така че разликата е повече във възрастта. Единият е постигнал фантазиите си и му се постанова да рисува други, а пък тези в този момент горят в тези фантазии и това е значимо. Това ги прави доста могъщи, доста искащи и можещи. И това би трябвало да се употребява, тъй като този огън, тази сила биха могли да отидат в неверна посока. Това е плюсът на всяка една театрална школа или пък на всеки един състезателен клуб, това е, че вземат решение такива проблеми и отдръпва децата от нездравословните неща, от пороците на обществото. Така че има го и този огромен плюс.
Забравих да ви кажа, най-голямата изненада. На 15-и закриваме с концерт на Стефан Вълдобров. Той ни изслуша цялата дрънканица кой сме, какво вършим, по какъв начин го вършим и сподели " Идвам “. И по този начин, да, той ни е съученик от НАТФИЗ и се познаваме, другари сме. И по този начин, обадихме му се и взехме решение да създадем едно закриване с самоувереност.
По време на първите издания е имало премия за положително зрелище, която обаче е почнала да разединява децата.
Това е фестивал, на който са представяме, няма конкуренция, няма най-хубавото зрелище, няма награди. Даже сме решили в тази година да разведем 150 награди на всичките участници.
Когато човек гледа със злоба, споделя това е по-добро, това е по-лошо и гледа... Други са очите на завидливия. А когато се гледат като другари, виждат и плюсовете, освен минусите. Имаше подобен фестивал сходен, изработен в София, на конкурентна основа и нещата се провалиха със ужасно мощ апропо, тъй като там има доста повече школи от тук, само че те са в конкуренция, до момента в който ние желаеме да си оказваме помощ. Специално нашият спектакъл отдава залата си на всяка една школа, която няма зала и искам да направи подготовки или представления. И това е реалност. Имали сме най-малко 4 разнообразни школи, които се обръщали затова към нас, и в никакъв случай не сме отказвали. Всичко става гратис и без спогодба за пари и по този начин нататък. Някои си заплащат тока, други и това не заплащат. В смисъл, това е място отворено за всеки, който желае да направи нещо, всеки младеж, който желае да опита. Естествено, в случай че той е финансово стеснен, ние ще му помогнем.
Аз разгледаХ програмата и ние от години се познаваме с Вас, видях, че вашият наследник, Радо Игнатов, също ще бъде част от фестивала.
Да, той тъй като влезе в професионалния дублаж към този момент и прави, той е доста добър в правенето на гласове, в озвучаването. И затова ние го поканихме. " И син-син, то не се заплаща за тази работа, помагай, ще направиш един уъркшоп “. И той ще го направи много професионално, тъй като към този момент 4-5 години упражнява тази специалност и тази година беше определен за глас на Соник.
Така че да, това си е съществено достижение. И казахме: " Радо, идвай да водиш уъркшоп “. И той сподели: " Добре, пристигам “.
Когато синът ми кандидатства в Художествена академия, кандидатства във висше образователно заведение по изобразяване, тъй като с това се занимава, и по този начин това му е втората специалност. Той е доста добър на сцена – споделям го освен като татко, а и като режисьор.
Кръвта вода не става, господин Игнатов.
И противоположното е невероятно – водата кръв не става.
Театър " Хенд “ наскоро имаше огромно зрелище в " Борис Христов “. “Какво ще ни разкажете за това?
Това е последното ни зрелище " Шекспир x 5 “. Аз го одобрявам най-вече от всичко, което сме правили. Така че споделям напълно отговорно: това е най-хубавото, което сме правили. Шантаво е. Всички, които са гледали го харесват и споделят: " Да, това е най-хубавото, най-хубавото “. И взехме решение да създадем голямо зрелище. Огромно за нашите размери – нашата зала е 80 места, няма и толкоз, а пък в " Борис Христов “ са 530 доколкото се сещам. Решихме да създадем 530 билета по 15 лв. за 15 годишнината. Изсипа се целият град и най-хубавото беше, че имаше хора, които в никакъв случай не бяха гледали неща на " Хенд “, и в този момент за първи път, от 15 години насам, схващат що за спектакъл е това, що за жанр е това. Бяха очаровани. Аз не видях нищо един сърдит, никой не се обади, никой не е писал негативен коментар. Всички бяха прелестно изненадвани. Имаше даже разплакани – по този начин въздействало им е представлението, множеството излизат с намокри очи, а пък то си е смешно. Сигурно се реват от смях или пък от вярното нещо. Не знам.
Аз съм го гледала и мога да издам, че има доста прочувствен край.
Радвам се, че сте го гледали. Ако ви харесва, поканете хора, които вие харесвате. Ако не ви харесва, поканете някой, когато вие не харесвате, с цел да може и той да се прекара.
А какво е идната дата, когато ще изиграете представлението? Имате ли планувана такава?
Втората половина на юни. Да свърши фестивала и до края на юни мисля, че ще сложим една дата. Трябва да затворим с аплон, тъй като то идва края на сезона..
Всички фенове и фенове на театъра, ще влязат във вашия Facebook на Театър " Хенд “ и ще наблюдават програмата.
На 6 юни. Започваме на 6-и и свършваме на 15-и. Точно 10 дни. 10 дни младежи, отдадени на театъра.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ